Monday, November 1

моно

.

той - по-малък от дрехата си
виси с останалото пране и говори:

живея в отворена лудница

всичко е забранено

никой няма да ми прости

богати

бедни

лежат в приюта на своите класи и умират

плъховете са най-щастливите живи същества
те разбират смисъла на тази пъстра отвратителна локва
нo се валят заедно с нас
търсят изходи и прокопават входове
с талант какъвто липсва на хората

всяка улица е печат

крак стъпил върху гърлото на града

стегнат възел

тънки стени на една вена
в която течем и се изливаме
докато не спрем да се съсирваме
в другите

не си позволих да вярвам
че има как да изляза оттук

прекъсвам мисълта си

не ми е хрумвало
че и те прекъсват своите мисли
само че с по-малко болка
с по-малко трепет
 и по-малко любов
към собствената си болест

трябваше да обикна това място

трябваше някой да ми прости

II


трибунал
защита на незащитимия

аз не мога да пиша

мога само да съпоставям небивалото с онова,
което нямаше как да продължи

мога да се засилвам
мога да се засилвам и падам,
но не мога да падна без засилка,
не мога да падна,
ако сам,
най-сам от всички
не се затичам,
докато сам не избера целта,
в която да се препъна

спирам да пиша
защото не мога да се отърся от думи като
"като"
"ако"
"и"
"може би"

свързвания
изобилия от връзки
около мен
зад гърба ми
и право в лицето ми

взаимовръзки и съпоставяния на взаимовръзки

трябва твърде много хартия
за да се опише жертвата която
може би никога няма да направя
която може би
никога не съм бил аз -
спасен от сравненията
и в гибелта на сравненията

страна в която проверяващите
 са повече от проверяваните
стоях изправен
не за да се призная виновен

вися приведен -
изкупвам

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO