Sunday, December 19

...-.-.-...-.

вдървена

не мога да се превия
да се сниша
да се прикрия от глада
който не изпитвам
и от който се оплаквам с години

вдървена

разрязана с изтекло лико и лепкави сокове
безгрижните птички кацат на перваза пред мен
а моите клепачи ги гонят като със камъни
че ослепяваме
че се обездвижваме
неотложно и безпричинно
съжалението
ме измества
от този прозорец
от тази врата
зашлевява ме със звън от удар с верига
да можех да бъда
онова с което ме удрят
но никой не ме удря
и никой друг не можех да бъда

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO