Saturday, October 1

...

гората я спуска надолу с всички пречупени извити изкоренени изтръгнати от стъблата си клони клонища клончета пръст прах пушилка листа гнили мокри сухи и скършени
паднали по очи погребвани хиляди пъти в мрака 
в гората за нея има само една посока
надолу
и тя бяга и не може да не бяга
стръмно е за да не бяга стръмно е за да спре 
и се засилва засилва я вятъра засилва я шума на реката вече съвсем близо
засилват я много ръце и винаги в гръб гората винаги напомня посоката 
и водата бучи бучат камионите от магистралата 
бучат ушите на някой от другата страна на черния път но той стои не помръдва
не него спуска гората 
и тя се спъва в големите камъни в мокрите камъни хлъзгави рамене
хлъзгави думи чути преди удавянето 
но тя не се дави 
остротата на нещо неописвано още се врязва някъде между последните от ребрата 
намушка я много дълбоко...и я издърпа нагоре 
"Хванах нещо" чу някъде отдалеч 
някой нежно откачи кукичката
и я погали по гърба
издърпвайки я 
обратно
на сушата

2 comments:

Bruce Wayne

това с елхата голям фокус бе :)

Niky

година една заточила се заточила се като гъсто вино от което боли глава и което те праща в друг край на света без право на мигновено връщане обратно и връщането включва целия багаж измисленият и ненамисленият
но неочаквано откриваме че в нас се е запазило повече отколкото сме мислили повече отколкото сме очаквали и с времето запазеното става богатство разстоянията се смаляват извървеният път изглежда по-малък вечерите изглеждат по-радостни

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO