...

гората я спуска надолу с всички пречупени извити изкоренени изтръгнати от стъблата си клони клонища клончета пръст прах пушилка листа гнили мокри сухи и скършени
паднали по очи погребвани хиляди пъти в мрака 

в гората за нея има само една посока

надолу

и тя бяга и не може да не бяга
стръмно е за да не бяга стръмно е за да спре 

и се засилва засилва я вятъра засилва я шума на реката вече съвсем близо
засилват я много ръце и винаги в гръб гората винаги напомня посоката 

и водата бучи бучат камионите от магистралата 

бучат ушите на някой от другата страна на черния път но той стои не помръдва

не него спуска гората 

и тя се спъва в големите камъни в мокрите камъни хлъзгави рамене
хлъзгави думи чути преди удавянето 

но тя не се дави 

остротата на нещо неописвано още се врязва някъде между последните от ребрата 

намушка я много дълбоко...и я издърпа нагоре 

"Хванах нещо" чу някъде отдалеч 

някой нежно откачи кукичката

и я погали по гърба

издърпвайки я 

обратно

на сушата