Friday, October 7

ІІ


цяла нощ слушах другите
непознатия им език 
на който само песни съм чувала

нощ
скромна вечеря
 с омлет
затворен както не можем да затворим което имаме в нас
така както не можем да го предложим
приготвим
и вкусим
дъхаво
горещо
солено


слушах хората на опашката пред тоалетната
слушах земното стържене под краката ми

после не слушах нищо
не разбирах слуха
не разбирах очите
не разбирах пръстите
които случайно докосваха
моето твое
което не е твое

а само мое

 
внезапно ме буди
срязва заблудата
изправя раната на двата й крака
и казва:
сега тръгвай
защото не съществуват думи
преди тази!
тогава си тръгнах
и никога не останах
и никога не останах

прогресия (непоетична дума)

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO