спомням си всичко това
от нещо като сън който сънувам
преди да заспя
когато очите не се отпускат
за да почиват
a се търкулват
по гърба на това което ще стане

втриса те
цялото тяло се хвърля
за да си вземе очите обратно
но те вече са те видели
там

как ме намираш
как вече не ме намираш

всичко което се случи

счупеното вратле на еленчето от шоколад
гъделът който имаш

предсъня ми е казал това много отдавна

стегна ме с колан
за седалката на една спортна кола
и натисна газта като ми го разказваше
докато едното ми слепоочие се блъскаше
в стъклото до кръв
ми се стори  че ако сега изхвърча
ще мога да спра което има да става

а предсъня като разбра какво си мисля
направи най-плавното спиране
разкачи колана
завъртя ме танцувално
и ми пусна чудесна филмова лента
за едно дете на което му удрят шамар
през цялото време чувах удара
но като не можех да намеря очите си
не можех да проявя съчувствие
ах, защото си мислех, че само чрез сълзите си
проявяваме съчувствието си истински
детинското си неодобрение
невероятното си чувство за справедливост
мъст за злия родител!
спасение за детето което циври!

предсъня ми каза да си мълча
и ми подари перла която му обещах да глътна
ако някога успея да засънувам
така че да не разбирам какво ще стане

а трябваше да ти кажа
че знам как тази история
прозаично си хваща такси
пристига навреме
намира те
толкова слаб
и толкова смел
колкото трябва
за да натиснеш
спусъка