Tuesday, January 24

зле ти е
гади ти се
не защото не можеш да го напишеш
и не защото то не прави никого по-щастлив

гади ти се
докато го пишеш
и докато още не знаеш
че след адското гадене
драскане по повърхността
и бавно утаяване
вече ти е станало по-добре
и вече не ти се гади

-
зимното време
многото отпадъци по джобовете
и отпадъкът в задния двор
който ще почистиш
чак когато снега се стопи
докато гледаш
топенето
спрял
сгънат
прегърнал дръжката на вратата
не защото искаш да излезеш навън
в зимното време
което иска
бавно
с подути от студ крака
да  прескочиш
тънката ивица
премълчано

Thursday, January 19

хвърлям камъни през прозореца
дано не уцеля дете
дано не уцеля куче
със сигурност няма да улуча птиците

хвърлям с бяс
хвърлям с немощ
хвърлям докато не се затрудня да дишам
докато не разбера
че вътре в мен
е последният камък
най-лесен за хвърляне
и най-труден
за вадене

Saturday, January 14

принудата

човекът когото държат увесен за краката от високата сграда
човек не излиза през прозореца си така за да намекне нещо
и изобщо не излязохме през тази врата за да си намекнем
намеците са метри под нас
а ние тъпчем с цялата тежест - своята тежест
черни като подметките си

можем да си позволим да ни забележат
на избрани от нас места
с което разбирай
принудата е културно растение
расте където й кажеш
умира когато си избере

Monday, January 9

0



въпросът е, че се казваш 
васлав, рудолф...карлос..казимир 
току що убедил хората че летиш...
цял в бяло...неусетил болка...
захвърлил балетните си пантофки
подгизнали в кръв и отекваща музика 
васлав игор казимир 
някой от тези
излизат с проглушени уши
от балната зала
с едва докосващите си земята крака 
с едва докосващите си хората имена

дори не успява да се завърти
васлав
игор
казимир
когато тримата са вече над него 
и чупят ребрата му с шпиц

счупените ребра на белия лебед
прекъснатите мускулни връзки 
на един дъх 
в който няма музика няма танц няма хармония 

грубо и гордо движение на плътта над другата плът
лебедовата песен прекъсната от ритник

Не, Мари Жан Огюст...не поглеждай натам
твоите васлав игор павел и рудолф
лежат в снега 
и се надигат 
тежко
забавени 
от крилата си
и дългите си тънки крака
сега 
прегръдките ще болят повече
от един скок в кървавите пантофки

и не всичко е въпрос
на хореография

Sunday, January 1



последователно

посягам

към слънцето

към плодовете

на невидимото дърво

любов

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO