Monday, January 9

0



въпросът е, че се казваш 
васлав, рудолф...карлос..казимир 
току що убедил хората че летиш...
цял в бяло...неусетил болка...
захвърлил балетните си пантофки
подгизнали в кръв и отекваща музика 
васлав игор казимир 
някой от тези
излизат с проглушени уши
от балната зала
с едва докосващите си земята крака 
с едва докосващите си хората имена

дори не успява да се завърти
васлав
игор
казимир
когато тримата са вече над него 
и чупят ребрата му с шпиц

счупените ребра на белия лебед
прекъснатите мускулни връзки 
на един дъх 
в който няма музика няма танц няма хармония 

грубо и гордо движение на плътта над другата плът
лебедовата песен прекъсната от ритник

Не, Мари Жан Огюст...не поглеждай натам
твоите васлав игор павел и рудолф
лежат в снега 
и се надигат 
тежко
забавени 
от крилата си
и дългите си тънки крака
сега 
прегръдките ще болят повече
от един скок в кървавите пантофки

и не всичко е въпрос
на хореография

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO