въпросът е, че се казваш
васлав, рудолф...карлос..казимир
току що убедил хората че летиш...
цял в бяло...неусетил болка...
захвърлил балетните си пантофки
подгизнали в кръв и отекваща музика
васлав игор казимир
някой от тези
излизат с проглушени уши
от балната зала
с едва докосващите си земята крака
с едва докосващите си хората имена
дори не успява да се завърти
васлав
игор
казимир
когато тримата са вече над него
и чупят ребрата му с шпиц
счупените ребра на белия лебед
прекъснатите мускулни връзки
на един дъх
в който няма музика няма танц няма хармония
грубо и гордо движение на плътта над другата плът
лебедовата песен прекъсната от ритник
Не, Мари Жан Огюст...не поглеждай натам
твоите васлав игор павел и рудолф
лежат в снега
и се надигат
тежко
забавени
от крилата си
и дългите си тънки крака
сега
прегръдките ще болят повече
от един скок в кървавите пантофки
и не всичко е въпрос
на хореография