принудата

човекът когото държат увесен за краката от високата сграда

човек не излиза през прозореца си така за да намекне нещо

и изобщо не излязохме през тази врата за да си намекнем

намеците са метри под нас

а ние тъпчем с цялата тежест - своята тежест

черни като подметките си

можем да си позволим да ни забележат

на избрани от нас места

с което разбирай

принудата е културно растение

расте където й кажеш

умира когато си избере