Wednesday, May 30

May 30



медузи

ябълки
разполовени
с един удар

лимони изцеждани
в раните

треви задушили
сънищата
до липса на памет

*
разкъсани
в зъбите на вятъра
който ни носи
далеч
един от друг

случва се

изтръгвам небето от мислите
и земята под краката ни

колко
по-близо
можех да бъда


*
искам да знам

мястото

вълната

точният час

но как

когато времето е извън нас

когато нищо вече
не ни задържа
теб - там
мен - тук

нашето неудовлетворение
нашата нищета
нашата бедност
нашето мога
и нашето не мога
нашите две тела

-
сядам сама и пия дълго

върни миналото
на спомените си
и легни с мен в "сега"

научи устните ми
да плуват
в теб
научи ръцете ми
да намират

-
отпускам се
и
отплувам



*****

да, мога да повървя

нищо не пречи

ще направя
добре обмислена обиколка
на моя квартал
изпъстрен от блокове
като блокчета шоколад
и сиви потоци асфалт
и деца с тениски с мики маус

дограми
изолации
и пречистваща цялост

в зелено
в жълто
и розово
...
толкова неща
вече ги няма
докато чаках
да проговоря за тях

съхнеха бавно
знаеш
....
че трябва
да разходя краката си
да разходя очите си
да броя шахти
и червените тухли
на блок номер 13

в ранния следобед на 30 май
нищо
няма
да
ми
попречи
x


Sunday, May 20

наказанието?

плесница по ухото
от нея не боли
но спирам да чувам
смеха
(нещата зад нас)

и това че тичам
че вече тичам
по краищата на тайната
...

през цялото време си спал на нея
която те спасява от мръзнене
но все пак те хвърля на лъвовете

....
скобите на съня
това правило - да те обградят
това правило да отидеш до самия край
и да се върнеш - без бой - пребит като куче

-

един дълбок кладенец
е захапал
края на светлината

и тя лежи на дъното
под водата
и ние не знаем колко е светло там
нито колко дълбоко

и не можем да чуем
тупването на камъка
заради плесницата по ухото

Monday, May 14

Tuesday, May 8

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO