медузи
ябълки
разполовени
с един удар
лимони изцеждани
в раните
треви задушили
сънищата
до липса на памет
*
разкъсани
в зъбите на вятъра
който ни носи
далеч
един от друг
случва се
изтръгвам небето от мислите
и земята под краката ни
колко
по-близо
можех да бъда
*
искам да знам
мястото
вълната
точният час
но как
когато времето е извън нас
когато нищо вече
не ни задържа
теб - там
мен - тук
нашето неудовлетворение
нашата нищета
нашата бедност
нашето мога
и нашето не мога
нашите две тела
-
сядам сама и пия дълго
върни миналото
на спомените си
и легни с мен в "сега"
научи устните ми
да плуват
в теб
научи ръцете ми
да намират
-
отпускам се
и
отплувам
*****
да, мога да повървя
нищо не пречи
ще направя
добре обмислена обиколка
на моя квартал
изпъстрен от блокове
като блокчета шоколад
и сиви потоци асфалт
и деца с тениски с мики маус
дограми
изолации
и пречистваща цялост
в зелено
в жълто
и розово
...
толкова неща
вече ги няма
докато чаках
да проговоря за тях
съхнеха бавно
знаеш
....
че трябва
да разходя краката си
да разходя очите си
да броя шахти
и червените тухли
на блок номер 13
в ранния следобед на 30 май
нищо
няма
да
ми
попречи
x
