Wednesday, May 30

May 30



медузи

ябълки
разполовени
с един удар

лимони изцеждани
в раните

треви задушили
сънищата
до липса на памет

*
разкъсани
в зъбите на вятъра
който ни носи
далеч
един от друг

случва се

изтръгвам небето от мислите
и земята под краката ни

колко
по-близо
можех да бъда


*
искам да знам

мястото

вълната

точният час

но как

когато времето е извън нас

когато нищо вече
не ни задържа
теб - там
мен - тук

нашето неудовлетворение
нашата нищета
нашата бедност
нашето мога
и нашето не мога
нашите две тела

-
сядам сама и пия дълго

върни миналото
на спомените си
и легни с мен в "сега"

научи устните ми
да плуват
в теб
научи ръцете ми
да намират

-
отпускам се
и
отплувам



*****

да, мога да повървя

нищо не пречи

ще направя
добре обмислена обиколка
на моя квартал
изпъстрен от блокове
като блокчета шоколад
и сиви потоци асфалт
и деца с тениски с мики маус

дограми
изолации
и пречистваща цялост

в зелено
в жълто
и розово
...
толкова неща
вече ги няма
докато чаках
да проговоря за тях

съхнеха бавно
знаеш
....
че трябва
да разходя краката си
да разходя очите си
да броя шахти
и червените тухли
на блок номер 13

в ранния следобед на 30 май
нищо
няма
да
ми
попречи
x


1 comments:

hep-cat

блок номер тринайсет
часът
3 без петнайсет
лениво тече времето
много е жега
не се вижда жива душа
заваля
после
вдигнах глава
погледнах дъгата
видях те и теб
усхмихнахме се един на друг
и си махнахме с ръце

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO