помисли ли...

казват че е студено
притварям
дъх скъсан от устните
малки разнежени
зимата
зла захар в косите
залепям мигли
в стъклата
чакам
в будно състояние
на болест
това вътре в мен
с тази температура
ти ли си
уловил само
безкрайните ми ръкави
които протегнах до твоя бряг
когато рисуваше
тази река
помисли ли
колко дълбока
ще бъде