долината

по залез

розовите отблясъци на облаците

тихомълком влизат в долчинката

милват се в дланите ти

измиват цвета си

и го оставят по раменете ти

доверчиво

това петно на ризата ти

искам да съм

и малините ниско

между разговорливите бодли

които оставят драскулки по пръстите

но ти се навеждаш
посягаш

натам
отдръпваш

нежно

колкото да не смачкаш

мен и зрънцата ми

за да потъна

меко

първо

между зъбите

после

в меката прегръдка на устните 

там  дълбоко
където тялото

не познава насита

и иска още

и още

мен