Thursday, November 3

п р и


---

вървях без да бързам 
правех тънки бродове между листата 
много внимателно подбирах 
кое да стъпча и кое да оставя чисто и цяло 

иска ми се завинаги да можеха 
да останат полепнали така 
завинаги с малко влага по гърбовете 
колкото да ги държи да не излетят 

---

внимателната мисъл
развинтена като гайка 
полита в черните хангари на отречението
друг ще я търси там 
защото аз забравих как да се радвам
когато намеря нещо изгубено 
когато не ми е дотрябвало

и пак си противореча


---

възрастен мъж разхожда куче и дрезгавия си глас по отсрещния тротоар 
кучето е старо но будно лапите му се повдигат сякаш едновременно 
отдолу са бели а то - отличително черно 


върви по-бързо от гласовете

възрастният мъж го догонва с вой 

Николай! Разбойник! 

черното куче Николай 

каишката продължение на ръката 

трябва да се държим 

трябва и да се дърпаме 

пролайва черния 

гласовете зад него се подмладяват 
хиляди малки заповеди се късат като остарели верижки 
обсипват цялата улица зад мъжа и разбойника Николай 


цялата ми шепа се изпълва от един кестен 
чудя се в колко часа ще спре сърцето ми 
чудя се още
колко изпечени кестена 
биха изглеждали в малката жълта купичка 
колкото него 
3-4?

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO