---
вървях без да бързам
вървях без да бързам
правех тънки бродове между листата
много внимателно подбирах
кое да стъпча и кое да оставя чисто и цяло
иска ми се завинаги да можеха
да останат полепнали така
завинаги с малко влага по гърбовете
колкото да ги държи да не излетят
---
внимателната мисъл
развинтена като гайка
полита в черните хангари на отречението
друг ще я търси там
защото аз забравих как да се радвам
когато намеря нещо изгубено
когато не ми е дотрябвало
и пак си противореча
и пак си противореча
---
възрастен мъж разхожда куче и дрезгавия си глас по отсрещния тротоар
кучето е старо но будно лапите му се повдигат сякаш едновременно
отдолу са бели а то - отличително черно
върви по-бързо от гласовете
възрастният мъж го догонва с вой
Николай! Разбойник!
черното куче Николай
каишката продължение на ръката
трябва да се държим
трябва и да се дърпаме
пролайва черния
гласовете зад него се подмладяват
хиляди малки заповеди се късат като остарели верижки
обсипват цялата улица зад мъжа и разбойника Николай
*
цялата ми шепа се изпълва от един кестен
чудя се в колко часа ще спре сърцето ми
чудя се още
колко изпечени кестена
биха изглеждали в малката жълта купичка
колкото него
3-4?
