Marcelino Sáez and co-workers imitating an orchestra in Saint Moritz in Switzerland II

пред отломките на това, което е било

лъчите се събират в усмивките им

аз ставам отново

малко дете и прегръщам силно 

докъдето стигна,

колкото и да порасна

винаги ще търся опората на едно тяло, 

уверило ме, че нося душа

наоколо ни -

отломки,

градежи на къщи,

мъже, изпотени от труд

и мъже, уловени в почивка,

оркестърът на смеха

звукът на далечните спомени

аз ставам отново

малко дете

и свиря на туба 

независимо какво се вижда на снимката

Source: http://www.territorioarchivo.org/penaranda/marcelino-saez-y-companeros-de-trabajo-imitando-una-orquesta-en-saint-moritz-en-suiza-ii/

На аудио записа възрастният Марселиньо разказва за миналото си на емигрант в Швейцария. В деня, когато заснели снимката, през града трябвало да премине парад с духова музика. Детето от фотографията е синът на ръководителя на работниците от Кастиля де Леон - част, от които е и Марселиньо. Малкото момче не искаше да се отдели от мен!, спомня си той. То много искало да види оркестъра, затова работниците започнали да се преструват на музиканти, за да го развеселят. Марселиньо си спомня за лошата храна, която им давали. Той и колегите му отишли в града и си купили качествен обяд - салам, взели и шоколад на малкото момче, а баша му увеличил заплатите им с няколко песос. 
Благодарности на Давид Монтес за помощта при превода