моят пореден друг живот
денят започва
с разрязан портокал
светло оранжеви петна от вчера
черен чай
вместо кафе
вместо - думата, от която бягам и към която се връщам
с какво да заместя
моята Янтра
моята Стара част
гордостта на сградите в града Вместо
сякаш в сърцевината си имат пепелище
място за мъртви погледи
място за старо познание
място за йерархична зависимост
за обозрение в граници
странната тишина в този град
и добрите му птици
ме утешават
но ден след ден
непоносимост, за която вече съм писала
се завръща
все по-силна отпреди
все по-настоятелна
не ми взимай всичко, моля я
волското ми търпение
волската ми любов към онези които ще се завърнат
в живота ми
защото съм им отворила място за сто сърца които да туптят в едно
и да цъфтят заедно като вечно зелени растения
ако затворя очи
пак няма да чуя реката
но знам, че тя е тиха река
с дълга дреха
която мами малките рибки
и ги кара да заплуват към дълбоки води
плувам
плувам
но ми липсва земя под краката
липсва ми старостта й
камъните й
огладени от стъпките ни
като от милувка огладени страни
и сънищата ми говорят същото
непонятно също
на вратата чука
еднорък Месаря
подава ми кокал говеждо
само един
и не много голям
но ето го
кокалът
който ни е даден
за да ръфаме
да го оглозгаме
да запълним поне за малко
празнотата която бъркаме с глад
и да ни донесе ситостта
която бъркаме с щастие
