обгоряло

дълга и тясна греда от тъмно дърво
на нея ще сядаме вечер
пред моята малка
къща от черно обгоряло дърво
която да ми напомня
за всички неща
които горяха в мен някога
а сега тихо тлеят
спомените завързват разговори едни с други
като отдавна остарели
отдавна обичали се
отдавна отпъдили се един от друг
любовници
те се преструват, че са забравили имената си
а после се сещат за точния час, за местата на срещите, за малките вещи

между рамката на прозореца
и тъмната тясна греда
струпват се
листите
жълти и сиви
мръсно бели светло кафеви
всички мои рисунки са станали дом на създания, които се пазят от светлината
да, в тях има много тъмно
черните пастели описали моето дъно
тъмно сините камъни
за оттласкване
тъмно зелените водорасли за покритие

ще седнем и дълго обърнали гръб на рисунките
ще си говорим
загледани в светлата ивица непознато но предусещано
последният тънък кант слънчева светлина
легнала свещ
която все още гори и се опитва нещо да ни покаже
с отраженията в прозорците на
къщата от обгоряло черно дърво

толкова често
слепим се със светлината
останала търпеливо у нас
вместо да рисуваме с въглените
кротко догаряме