трудно си пробивам път

като при раждането ми

отлагането на всяко ново начало
болезнено притъпената болка и унесът
ме държат на тъмно

цялото ми същество е протегната ръка
цялата същина, на която е подарено тяло - обет за мълчание


**

Познаваx само един вид зима - 
зимата, която е топла, защото всеки е приютен
в умовете бе топло като след чаша вино

Топлите зими, през които пишех и  гледах вледенената Янтра във всички нюанси на кафяво, черно и бледо зелено
Оголените дървета, оголено състояние на съвестта, която показва, докато крие
(издължава сянката ми в облачните къси дни и ми дава да мина по забранени улици)
Топла зима, топла като кестен, държан от есента в джоба
(винаги нещо кръгло и гладко да нося в себе си, когато съм състояние само)

Топла зима, в която обичам и най-сетне не го отпъждам
Има врати, които се отварят, за да изчезнат миг по-късно
като въображаемата котка, която няма как да прогониш от мисълта
Тази врата е само първата нота на мелодия която си спомням сякаш от друг живот