за камъни, дълбани в продължение на векове
непресъхващи кладенци,
на чието дъно все още цъфти Дяволски Език
"Наведи се", шепне Татко Страх, "Надвеси се. Нека листата на това лъжливо растение
ти напомнят за разяждането на плътта, за първия на когото си имал доверие
Има и води, в които не твоето отражение е първото,
което виждаш"
Води, в които очите на Страха-баща
търсят твоите
Всяка земна вдлъбнатина става длан
и кротко събира вода
и не се обръща този
съд за утоление
и не свършва
