дните отминават като
нашествия гладни птици
летят право надолу
към сърдито ядро

някъде там:
отказвам се от пиршествата
от тежкия въздух
от необичайно топлите вечери
и бързам да се превърна
в център на четирите ъгъла
затворено място
за сън, бдение и молитва

някъде там ( по същото време):

несправедливост събира тълпите
в разярено ядро
неизмерим трус
нов сблъсък
без следа от птиците
политащи земни маси
заличават телата,
крясъците,
до разпада на кулите,
камбанариите и площадите
и няма скривалище
само сън, бдение и молитва

x
x