без да

Разкажи ми всичко...как се събуждаш,
какво прочиташ между думите заплетен пъзел
връзваш ли, когато галопират нощем
мислите по друмищата,
край реките, шепнещите тайни
и подводни камъчета как улавяш,
как заставаш и обличаш си усмивка,
как събличаш нея, как мирише шумата,
и есента какво ти писа,
и стиховете писани по здрач,
и разума разтегнал се в пияна проза...
Разкажи ми клепките си -
плътта, която винаги остава вярна на съня...
със болка ли разтваряш....
страхуваш ли се от затворените смисли,
от душата ми, която се отрича от пространството,
за да те види
за мекото легло, за цветните неща,
за опърничавата умора,
за старите тетрадки,
графита на молива,
написаните думи,
за чашата, в която още ми наливаш
текила с цвят на слънце,
а моят смях далечен е...
Говори ми, за това какви ще бъдем,
дори и да не станем никога.
Разкажи ми силуетите, накарали те
да застинеш,
за всяко малко кътче, криещо красивото,
за снимките, които ще разкажат
недовидяното от другите
Разкажи ми за дъжда, за стрехите,
под които днес минаваш
и не криеш нищо...
Говори ми тихо, говори без връзка
и мълчи по малко,
в очите ми, за да оставиш
лилави и топли пръски...
Разкажи къде се сливат
буквите във истинност
и как, и колко трябваше да се разкъса
раните ти да попият...
Разкажи ми тананикането си под душа,
потъването във леглото на предозиралото тяло...
Разкажи ми, моля те...
Недей да ме оставяш
без да...