Сънят

---
Сънят прободе
левия ми клепач
и зеницата ми жадно
го всмука...
Да вижда,
за да разпознае
границата на подвластие.

Аз съм съавтор на нощта
пръснала звездите
като обезценени монети,
с които не може да купи
Луната превзета...
Измислена съм
от изначалната тъга
на светлината.

Мъртво вълнение -
звезди кипнали във водите.


---


0

аз съм нула
огряна от слънцето
аз съм светлината
и нищото

---
трябва да повали
в раните ми,
за да изчезнат
Но не за да ги забравя

---
Оризовото зърно съм аз
Стана ли прозрачно
казвам истината
---
---
ако аз съм с лекота
то мога ли да съм
смеха ти?
---

---
Аз съм звяр
Или просто
простреляно
цвете
вкоренило се
с болка
в земята.
Не знам
кое ще убия
болката
или
земята?
---

Призракът ми пак заповядва в тялото
Самообладавам умът си
и създавам кула
от кратички думи,
които между себе си не продумват.
Колко тъжен хаос
се подписва с моето име,
което съм казала било е
острота навътре в гърдите.
Аз ще бъда превъзмогната
и пак строя в ума си астрономия,
вглеждам се, разкривам, давам имена...
Записвам думите си произволно,
а после сякаш
сама не мога да чета...
Има натежало махало
в моето тяло.
Във вашето тяло със механизъм
аз взривих ръката, която ме създава и описва.
Нещо се пречупи, Призракът загуби спомените ми...