видели зениците

Противоположен на слънцето дим
ме обгръща
и процежда сиви дихания...
Вътре в себе си виждам
пробождането
от острието
не от лъч, а ръка
бавно плъзнала в мене...

стигнала бях далеч,
а ето, че пак съм опряла до себе си

Дулото дими във гърдите ми
Приятели, само вас имах,
простете ми,
че си посегнах...
но тази вечер последна
всеки е близък със всеки
и нищо, че аз гледам
само към лампата
и само на нейния вид
се усмихвам...

Да бяхте видели зениците
реагиращи на светлината
и мислите чела опрели
във стъклата на душата
и всеки мускукл
трепващ пред смъртта си
и спокойствието
дето в мен последва

Аз съм другата.
Противоположната на плюса...
Просто кратък белег
за довиждане и дим...