---
празнотата ми гледа цветно петната пред мен
зад мен гледам, за да се уверя, че не съществувам
не притежавам "аз" за запълване
предопределеното - няма да го извърша
Няма ме...но как липсвам...на себе си...
Говоря на самотата си, а тя мисли само
кога ще си легнем...
Чаршафът ми е измачкан единствено от косите ми
няма тежести в мен, нито увереност
Пратих всичко да се носи в реката, препълвам с вода
тези отворени шепи...затова не оставам...
Затова ме е нямало.
Като сега.
за
личаването
