подранил прилив
прелива
размествайки бреговете
отдалеч те виждам усмихнат,
но дали ще те стигна?...
вятър навътре в мен
ще ме върне
в спокойния залив
на мълчалив тъжен ден
издължен и замислен
...Не устоях на течението...
Когато вече не те виждам
мисля си дали си усмихнат
Можеш да бъдеш свободен
дори ако се върна отдалеч
пак при теб
само мълчанието ще ми каже
дали да остана
ако спре вятъра
ако думите спрат
да прикриват
все по-буйния прилив