има места, които съм сънувала...просто чакам да ги позная, по светлината, по странния аромат на гредите и погледите на минали хора, с които сме отброявали и подреждали ставащото...
цели градове, остават запомнени, всяка уличка, всеки фенер, мостът и светлинките в реката...
червените покриви, над които съм се привеждала, с лекота на птица, без полъх на еднообразното чувство страх...
криела ли съм от мен как летя насън, как настигам пътниците за някое малко градче и разбирам, че с тях трябва да продължа, а после ги срещам по улицата в реална несвяст и се питам, защо не съм във по-истинското...
каквото и да се случи ще позная тези места, ще бъда с онези хора, ще се отразявам в реките, които са ме докосвали и сънищата ще си признаят...ще си признаят, че картините, които виждам не са само символи...
цели градове, остават запомнени, всяка уличка, всеки фенер, мостът и светлинките в реката...
червените покриви, над които съм се привеждала, с лекота на птица, без полъх на еднообразното чувство страх...
криела ли съм от мен как летя насън, как настигам пътниците за някое малко градче и разбирам, че с тях трябва да продължа, а после ги срещам по улицата в реална несвяст и се питам, защо не съм във по-истинското...
каквото и да се случи ще позная тези места, ще бъда с онези хора, ще се отразявам в реките, които са ме докосвали и сънищата ще си признаят...ще си признаят, че картините, които виждам не са само символи...
