?!!!!!!!!

къде трябва да се промъкнеш и знаеш ли кой ще си спомни за твоето скривалище, когато аз не мога, когато съм далеч ти си винаги в обратна посока.
и си намерил нашата къща без вещи, оставена след завоя, градовете са пред разрушение, нещо трябва да се повтори, но ти не си спомняш...
нито една дума няма силата да ни върне посоката.
и ти се провираш през нощта като крадец и пишеш с нокът нещо по прозореца, заклинание ли е? няма да подейства, докато мислиш за мен...тоест за онази, която бях, тоест, за коя изобщо се опитваш да мислиш, когато не съм нито една от тях...
пътувам с бясна, самоубийствена скорост към светлината, а при теб е нощем и ти си там,до оградата на нашия дом, промъквайки се до корена, да го изтръгнеш, свариш и изпиеш...колко пъти да те предупреждавам, че пиеш силата си...но ти чуваш глас, който свисти във короната на вековния дъб и се преструваш на чужд...
не мисли . спи под небето до звъна на камбаната...рано сутринта поеми по пътя, заобикалящ града...вслушай се ...
тялом няма да ме откриеш, не тъгувай, при мисълта, че съм мъртва, излишно е. спестено ни е, защото трябва да хвърлим светлините си, погледа и диханието...ние сме издължени мостове, които ще съединят други животи, не нашите собствени.
но ето ... аз съм протегнала светлината си и ти говоря...не се плаши...а тръгни към съдбата си, само уплахата спира крилата ти...само смъртното ти желание да ги видиш, за да бъдеш издигнат...откъсни се, напусни тази къща и не отвръщай на лошите погледи.
не бъди уплашен.
има брегове, които те чакат...