част от мен не принадлежи на тялото,
не подлежи на процесите
стареене
смърт
избледняване
Погребвам всичко останало
Без вдъхновение защо ми е въздухът?
Без разбиране,
защо ми е смисъл, защо?
Утаявам се в сенки и тежести
Плета небитието
на две остри куки
и сръчността ми добива
вид на дреха - бодлива и цветна
Част от мен
расте необлечена
Точно тя е за теб
украсена единствено от очите ти,
ако решиш я обичай,
но не повече
Тогава ще забравя реда,
с който преплитам и изпускам мечтите си,
тогава бримките ще бъдат виновни
за моето политане
извън
всичко разкъсано
Разкажи ми за себе си
и аз ще си спомня
бъдещето
за да ме познаеш в щастието
а не в голотата,
не и в този студ