В този поглед чета откровенията на моя език...
непознатите за друг думи, странното им звучене в съзнанието, крясъци срещу подчинението и еднаквостта, и кратки съгласия...и много погълнати викове също, много сподавеност има в моя език...и ти го разбираш, нали...толкова тъжен и близък си ми там в мрачната си тясна стая
знам, че като мен, виждаш хората през някакъв странен прах...откъде идва този страшен прах? вятъра ли го донесе...или го носим сами в очите си, видимо е за всички как сълзим сред нормалните, как се свиваме в студените си кожи, неразбирайки езикът им...
може и да не сме виновни...нали може?...знам, че ме разбра, знам защо гледаш така.
