Ако съм болезнен въздух
между думите си,
говорът е ревматичен пристъп,
паметта е хронична болест,
а болките са
периодични
накъснаи
между мен и техния
причинител
***
Храня само очите си тези дни
И като се замисля Всичко е заради тях
***
Голи събития прокарват корените си болни
и заразяват всяко искане
Нищо не се е случило и това ме потиска
Глад и непрестанна жажда прерастват в несбъдване
Говоря Мисля
Потъвам на място
и осъждам липсата на съдбовност
Трябва ли да измисля всичко сама
и пак да се примирявам с нищото?
***
Ако бях дърво
щях да обичам
птиците
повече от листата си
***
Трябва да поговорим.
Но този миг е отминал за теб -
с размяната на въпроси
и упреци
Опрощават се мъртвите спомени
Ние все още се лъжем
подминати
от успокоителни отговори
Трябва да ти проговоря
затова как се нося
вън от строя ти.
Но за теб моят хаос е отминал
Подреденост, къде си ?