вече бях престанал да питам къде се е родило слънцето
тя имаше сила над мен
какво можеше ли?
да ме затвори
вечер разпалваше буйни пламъци, разноцветни светлини, които играеха по лицето ми, потънало в тъмната си сянка
тя носеше свещите и ги доближаваше до очите ми,
те изпускаха тънка струя ароматен дим, притисках клепачи като обезумял.
да. тя ме затваряше.
клетката
с махагонови решетки
и с особена ключалка
не ме питай за ключалката
не мисли за нея...
аз те питам за слънцето.
боя се, че съм сериозен, за пръв път...трябва да разбереш за него...
аз не знам дали то е смъртно, никой не ми каза как и къде се е родило
заспивам сутрин, тя спуска завесите, прозорците третира също като мен,
лишава ги от прозрачност, лишава ги от откровена двуличност
не й задавам въпроси
тя е решена да се сдобие с мен на всяка цена.
в плен и не знам какво да й отговоря...
тя още не ме е питала.
