VLADIMIR DOOKH
Ние нямаме право да измисляме лъжи,
с които другите да живеят
Но при все това
едно ни е отсъдено -
да таим лъжите, с които да живеем сами -
непотребни за истината
-
В сянката на кестена
съм бодлите на плодовете му
съм погледите на всички
съм запис на времето
-
Как, как да избегна навятите страхове, сбъднатите сънища оплитащи в безсъние на смисли, които те прекършват?
Никoй не ми спестява, това което долавям
в полъха,
в студа на водата,
в думите, които отбягват мен
и само мен чакат
Тревите пеят най-вярно
заслушай се нощем,
когато съня ти убягва...