екран
кадри с нашите родни места
хълмове и гори
река = съвпадения
сепията - част от съня, в който аз и те сме отновово раздалечени, но заедно
в кутията на мисълта/фантазията/възможното време и място, които съвпадат като кутията с капака й
[кадър с отваряне на синята кутия]
около празните столове
бълнуване на различни сънища и звуци картини снимки на японски и български
Тамаки: "10 юни е крайният срок за обявяване на заглавие"
Измислянето на заглаваия и описания на сътвореното е обратното на сънуване
Дълбока съпротива у мен да озаглавя, да дам име, отдавна ли е така?
Сънувах същество, прилично на сепия, преди да знам, че в Япония обезглавяват младите сепии, чиито още живи нервни клетки все още помръдват в супата "танцуваща сепия"
и всичко това ме върна към деството ми, когато баба колеше кокошките на село и аз се качвах на най-високото място, за да наблюдавам същия този последен танц на сетивата в неосъзнат изблик на вълнение
защо убиваме? за да подпечатаме с едно действие цялата неразбираемост на това да ни има, да изпълваме телата си и отново, и отново да изпитваме глад
Сепиите променят света си, щом доближат плячка, така се оголемяват и очите на убийците, но дали нещо в нас променя цвета си, там дълбоко в нас?
-
но защо мисля за убийството, когато единственото ми истинско желание е да намеря нов път към съзиданието и съзерцаването и осъзнатото им предаване нататък
по пътя към които е:
криене в лисича дупка,
свиване на тайно гнездо, ниско в храстите като орехче,
запис на онова, което казва Съня)
