дълго мислих да не пестя, това, което останах,
а да го покажа - различно и свързано,
без преувеличения и разкъсвания ...
напразно...
твърде много съм искала някой да ми обърне внимание,
да разклати основите на ненужното, от мен да го изпразни
и тогава да ме погледне, а после, ако иска да ме намрази...
или да има търпение...
ако има защо ще продължа да живея
и дори ще се пазя - в замяна на мълчаливо доверие,
или просто...назаем.
всичко ще върна, само миг ми е нужен да усетя
ръцете си истински, снеговете в ума ми - рисувани,
а всичко, което умея - приложено, в един или двама -
без сметки да плащат, без нещо да дават...просто човеци,
заради които да виждам, че става...че получават от мен,
от ръцете, ума, от сърцето горчиви, но истински тласъци
които отмерват живота ми смислено.
това исках да кажа.