пак (в) същия дух

Къщите са всички чужди
Улиците са преплетени
Коя съм аз...Къде се връщам...

На връщане ще бъде нощ.
А аз ще се забавя за по чашка
и лесно ще вървя с походката пияна
ще играя, ще танцувам в паузите,
когато спират лампите
Ще спирам. И сама ще се рахождам,
а ако искам ще ме придружават клони...
все едно ми е...
Ще се усмихвам на дърветата във парка...
Моите алеи, безкрайните мисли
удавени във зелено...
написани са умишлено срещу самата мене
Отдавна го искам,
а и го правя
прозрачно така или иначе остава си всичко
пред публика се събличам...
Ако някога се разтреперя от думи
и искам всичко да върна,
ще се обърна, ще си взема дрехите,
но за душата в мен ще е тясно,изтъркано,
изпразнено от акустични изповеди и
голота събрана в малко тяло - истината и съмнението
крехкостта и похотта са пристрастени
да се упояват с мен...

искам да се сгуша в някого, на който ще му стигне
да слуша дишането ми във тъмното.