вълци

отново си представям как бавно и приятно се затоплям, започват да ме горят раменете...лягам и разпервам ръце...ааз съм делфинът (без)Ум и това е презокеанската ми разходка...колко мастилена е водата, колко е хубаво да дишаш, когато всичко в теб е топлина и течност - естествената ти среда
искам да не спя никога
а само да лежа наводнена от мисли...би било хубаво някой да ги докосва безмилостно нежно и да диша отгоре ми...да...ако можех съвсем въздушна да бъда...прозрачност...
в следващия миг всичко е студ. и аз съм вълчицата.
а до селото има толкова път, който ще премина в луда гонитба с ловците
...нито снегът ще ме издаде, нито светлината...аз мога да избегна всичко
мога да нахраня гладът си...мога и сама да ближа раните си.
за кой единак би имало значение точно това...
ще подушиш следите ми.
оставям ти на всеки сантиметър белези.
оставям ти сигурност...
дори да избереш да бъдеш страшно сам
винаги ще знаеш къде да ме намериш.

топлината ще бъде навсякъде...все някога