сняг покрива всичко тленно
и мене
липса на думи сковава усмивката
искам да разтворя листата си
студени, увехнали...няма значение
искам да зная коя съм.

влизам в забвението си като в храм
на спасението
на умопомрачението
на мълчанието благословено

докосвала съм и по-нежно,
знаех ли, че ще ми бъде отнето...
разкъсвала съм болезнено,
как не съзираш тази убийствена ревност
към себе си...

снежинките...паднали във ръцете ми
разтапям на лампата.
аз съм убиецът
и признанието му аз съм
и лъжите му аз съм
...а ти какво си?
което ме преобразява във добро и във нежност?

разтривам гнева си...не сега...не и днес.
ще съм смисълът.
ако бъда...то бих ли побягнала...
ако липсвах, то бих ли се върнала...

ами, ако просто..ме няма?...

мнителността на душата ми твоите тласъци пие...
искам да вдишвам...
този опиум на забраненото...