летаргично настроени клепки
неуслужливи движения
плътта в мрежите
на нещо, което гаси
живецът

и днес предпочетох
да наблюдавам
дълбокото в себе си,
преди окончателно
да е изчезнало

Арестувам миговете,
но в цялостта си
времето е толкова
злонамерено!

---
Замъглени представи,
вместо бдителност,
любознателност,
вместо поета отговорност
Не се съюзявам с правилните
Отклонявам се по неведомите
пътища на забравата и утехата...
Нещо ми тежи твърде много,
за да запомня новото...

***
по следите
на някой,
който никога няма да бъда
се спъвам
се търся
Отказвам се
Винаги.
По следите на нещо,
което никога няма да стане
оказвам се близо,
но само в ума си
и никой не вижда
наистина никой не иска.
---
проследи нежеланието ми
и ще откриеш какво искаш
***

не съм ли
плод на видение
смях в огледалото
стих в тъмното
гласове
в здрача
познати
и прокълнати
поради
едни и същи причини

не съм ли
твоето момиче
което докосваше
винаги
за да се увериш
че го има
това което достигна
видението
илюзията,
че си вкусил от него

не съм ли
плод -
къща на червеи
след твоето тръгване

---

сега съм само
това, което
"се осмелих
да наричам себе си"
хапче за по-лесно отричане
твърде горчиво
във мислите ти
няма лечение?
сякаш си ме изгубил
недей да вярваш на призраци
на сънищата ми
които разказвам
на следите, които оставям

болезнена съм цялата
в мен и във теб и във всеки

така идва истината
заболяла от светлина
и несвързани сенки