Sunday, January 29

пак ще пия до тъмно
и ще наливам
до край

ще облизвам студените краища
на леденото перце, което пише
нощем по мен
стигаме до
заскрежен връх
мъничко сладолед
на върха на езика
ванилии мисли сметана снежни покривки
къде се намираме
държиш ли ме

пак ще пием до тъмно
ще наливам от мен до последно
колко късно ще бъде
ако опиташ да се откажеш :)

ще целуваш
разпалени пламъци
навътре в лавата на нощта
стигаме до ядрото
сърцето на сянката
горчив шоколад

усмивка
на сутринта
как спа и сънува
какво писа перцето?

разтопено оставило е петно
на лицето ми...
мастилото сложи начало
и този път
до следващия сън...
-
объркани варианти

Заледените в песента поема
черни и ръмежа безцелно
завои в шумния по
губиш час най-черния
нишката на съвети от всички
обратно под наем пътища
никога на сънища
няма дочакани ледени
няма часове не се
никой и хващат
зад трудна на
теб възбуда местопрестъплението
само ти несвързано само в мечтата си
си останал бягаш оставаш наивен
по черния навътре но ти
път несигурно никога
под обсадата стигаш не би
на тъмните но намерил
мисли зад спасение
до тесния теб от
ъгъл няма разтърсващите
се стига никой си думи
и миг и това който
стига е проблемът намираш
само за кого във
да е потребен себе си
чуеш ненужния и се очудваш
копнежа си себе си чии гласове
в секундата който чуваш

просто леда се топи под краката ти
просто черното се отмива понякога
без да знаеш наистина кой си

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO