закъсняла проява на егоизъм
завесата пада,
но Кого съм играла
така всеотдайно
и всепогубващо?


Добро утро...Строените букви думи и точици се разбягаха
сега остана само неопределената мисъл за разказа ми
но аз нямам нови истории
играя все същото
само сценарият сега го пишат нови илюзии, нови задръжки
Свободата си остава и тя същата
Виж ме, когато оставям вятъра да решава
косите ми се разбягват заедно с думите
..как да опиша докосването на погледите -
този най-откровен ритуал на мен и теб - импулсивните
Но все пак ... да се придържаме към бялата осова линия,
да не пристъпвам изкушителни прагове...
да не оставам в ничии ръце никога -
да не раздавам присъди от чувствата си - грешно е.
да премълча какво в мен е особено, да се разпаднат сложните изречения.
да избегнеш значението ми в тебе