Струпвания на случайности...
Ще ти се стори ли странно, че прекарах три дни в хотел на име Тамплиер?
Едва ли!
Ще ти се стори ли странно, че разлятото ми тяло за първи път бе потопено
във вана пълна с гореща светло-зелена вода...съвсем само, съзерцателно
гърдите искат да се повдигнат, за да гледат мокрите колене, потъващи и повдигащи се съвсем бавно...
Едва забележима и все пак присъстваща...
Ще ти се стори ли странно, че една снежинка ще полети завинаги над облаците,
за да разбере, че вече не е песъчинка - отломък от загрубяла и суха земя?
Струвам ли ти се странно сред цялата белота?
Сигурно.
Но всичко това е случайно...Аз никога нищо не съм целила, прикрепям се за случая като малка подробност...
Никой няма да ме запомни.
Напускам този хотел, този свят...
Ще се усмихвам отгоре. Пусни хвърчилото на мисълта си...да го срещна в пътя си,
да се усмихна в теб
