........ ....

Спри го!
Той трябва да спре! Не бива да среща тази студена решетка,
пред нея нищо не може да мине, дори шепот...Той ще се нарани,
ще върви дълго ходом, чак до хълма над който пада нощта.
Той ще търси пак теб...Но ти...Ти си каменна, той вижда
мъх, привидяли му се в тебе очи...
Трябва да го спреш, преди да те е намерил, преди да разбиеш
челото, надеждите му...
Твоята чистота се дължи на твоята безпаметност...Ти протягаше
ръце, докато те не побягнаха от теб, за да се заровят дълбоко
при кълновете на забравата
Но ти се усмихваше и тогава, безчувствена с надежда някой
да те обикне и да те приспива с ухание...
Ти мечта под дебела сянка и сега дългия силует разтваря бедрата ти
Поливаш го със смях и нежности...Кого поощряваш??!!?
Дори не съзнаваш, че се вкаменяваш и студа ти убива малкото
стенещо семе, което ти е останало
Дори срещайки съблазни, той знае за теб, разпитва за теб и гадае
по своите собствени стъпки каква си...
Спри тази лудост! Спри го преди да узнае!!!