..... ... . . .

Въртя се омаяно и неуверено...Забравила заплашителните колебания...Просто потънала, разбъркваща с пръсти прашинките, с които се забавлява въздуха наоколо
Притварям очи, за да усетя по-силно есенцията на мокри греди и стари къщи...
Някакъв глас ме повежда по тесни каменни стълби ... мисля...
Навярно разговорите насаме с онази вътре оказват влияние върху действията ми ...
в най-наложителните моменти се сещам затова колко близка мога да бъда със
себе си...стига да не съм потисната до смърт от искащи хора...
Навън...Вечер..без заблуди, само заобиколни маршрути, които ще извървя като ритуал за пречистване...за да срещна вечерните ангели - повярвани от ничия религия - паднали от неизброимото по ред небе...Слизат в непредсказуеми форми - в очертания на сгради, отрженията им са кръговете, които си разменят нощните фенери...докато мрака не ги слее в единство от феерии
прибиране
В стаята е топло, свещта се протяга съживена от кислорода, който не ми стига, щом реша да говоря. Пренебрегвам нарочно часовникът, следвам музиката, която не спира и пиша...и мисля за движенията на хората спрямо мен...за грубостта му, за взаимността...за характерите в природата, за очите-вселени...за нашествениците и за приятелски настроените...За всички...и воъбще...
различно бе...предишни комбинации сега не дават познатите ни резултати...изменчивост и неограничен брой желания са на разположение...следва кой № действие???
****


танцувам в присмехулни, опасни огньове
танцувам сама - да ме обикне заради кръговете около мен


онази лекота с която събличам
магичният замисъл на откровенията ми да бъдат споделени с посветения



изражението ми се затваря в тиха безизразност
която ме приютява в своята сигурност


привидностите с мен танцуват в бъдеще
затишие смях тълпище

опитвам да изтръгна все по-овъгленото ми тяло

но разбирам, че всички танцуват над моето нищожно усърдие


бягството от жертвените ми болки е невъзможно