вчера

баба

нещо като след 3 е...
баба ми поднася кафе в едно бяло канче
помня го още от детството си
може би ще вали
целувам цвета на небетоцелувам очите й

ще завали ли?
понякога съм щастлива,
че не вярвам в предсказаното
милвам ръцете й,
които поднасят с вълнение
изплетено ситно каре -
за рождения ми ден

творим спомени
за бъдещето
обичаме се..

баба ми дава бележка
бъди здрава и добра
каза оставих си редове
за да ти пожелая обич,
но нея ти ще си я допишеш

ще вали, знаеш ли...
даже, сега точно от това имам нужда
един дъжд да докосне щастливите ми сълзи
някъде след 3 е...
а само след два дни ще стана на 20

благодаря за кафето,
благодаря за дъжда,
за спомените, които са подарени,
благодаря Ти за цветовете...

очите на баба са сини