СОНЯ МАНОЙЛОВИЧ

Най-лесно е да се нарисуваш


Най-лесно е сама да се нарисуваш
на път, разбира се, на път –
като точка, плътен кръг.
Ни дъжд, ни слънце, ни въздух.
Всичко пълно тук е празно –
отблясък
къща върху гърба.
Но нима да умириш
с удари по вратата.
От къщата всички в миг излитат,
остава само едно овално око, уплашено
изблещено.
Това пък най-лесно се рисува.
Усмивка, която ни трябва.
Сияйно колело, молитвена мелница
мели ли, мели сдъвканото
нажежено до бяло,
ясно е,
ще мога да обичам,
но не и днес.


Сега


Да скоча в зрака. Да се изпаря, не мога.
Във водата да потъна, в корена дето никне, не ми е позволено. Стърже огнен гребен, живея затрупана самичка.
Всичко се скрива в себе си, облизва се и гладно, и сито,
царува разумът