носим миризмите си
а не говорим на един език
поемаме грижата
насочваме вниманието
говорим си прямо
пресичаме заедно
и си тръгваме сами
докато носиш миризмата ми
и си чужд
докато те попивам с поглед
мълча
не говорим един език
не сме поели грижата
да се научим
да бъдем внимателни
сговорни
чисти в мисълта си
на тръгване
винаги заминавам
с едно различие в повече
с една недоизказана дума
от непознат нему език
носейки миризмата му
искам да си отрежа косите
без крака
без ръце
никъде да не ида
скривалището е разкрито
челото ми е екран
за сънища самоубийци
сън-предател
ти е казал
как да ме изоставяш винаги
как пресичам
и не понасям обонянието на мисълта
за теб
просто искам да те изтрия
да пресека
блъскайки автомобилите
да остана без път към теб
ако е възможно
но не е
в какво се крие този твой чар?
чар значи черна магия
знаеше ли
"левият път"
не искам да чакам
нарастването на луната
за да се отказвам от аромата
на ръцете ти притиснали моите
в мекото на леглото
се задушавам от желания
и се събуждам разубедена
и живея сънено
неразбудено
незапочнато
избирам фенерите вместо теб
избирам да танцувам и пукам коляното си сама
избирам
да не съществувам
чрез теб
но все някак си същината се връща
към себе си
към фенерите които избират
светлините ми с твоите хълбоци мързелуват до късно
опитомени да прощават
