edit

обкръжава най-самотните острови
граблива вода
граблив морски звяр
вплетен в най-тънките мрежи
ревящ за спасение
и все така поглъщащ
малкото кораби

---

измит плод
оставен на слънце
от едно дете
през едно лято
на 92-а

останали са почернели
семенца
точно там
непокътнати
все така
забравени

-
тънки сговорни бръсначи
са се запътили
към сърцето

---

земята е плодовита
но потъпкана

-
цяла армия
очи на прелюбодейци
и егоисти
очи на простаци
и оптимисти
я замярат със погледи
а тя се надява
на малко спокойствие
на тишина и различие
в голямото сиво плато
там в ниското на върха

-
липа
вече не й късат листата
защото тя ги прегризва
сама
от суета
от болка по миналогодишен дъжд
целунал стеблото й
тя прегризва сама
целува прекъснато
задига семената
на други поникнали
и ги сдъвква
безпричинно
-
плодовитост на инат

-
аромат
на смляно кафе

-
един сън
агонизира
в будното
състояние
на настояща пролет
и отминала зима

лято е
противоречат ми
цяла година
обиждат ме
изоставят ме

няма ли кой
да подостри
това малко моливче
няма ли някое листче
да погледне с разбиране думите
-

морска треска

-
вода около самотен остров
в света на изпитите