Thursday, September 7

пак съм далеч

сън:
разпадам се
фини индигови лентички
плават по повърхността на зелена мътна река
по тях полепват пеперудени жълти крила
подмамени че са намерили сладък цвят
горчиво е и мастилено
разпадам се
един мъж реже много старателно
от тъмния лист "мен"
усмихва се
често сълзи над пръстите си
и цвета се разрежда със солта на едно неясно
мрачно чувство
губи ме
по свое желание
докосва ме
по свое желание
заставя ме
да бъда
едно
ръкоделие

обеща ми болезненост
сега реката със своето спокойствие
отмъщава на всяко мое желание
нещо безмълвно ме кара да съжалявам
нещо ме е заставило
да се измъчвам така

една змия говори с мене в съня ми
посреща ме от разстояние с думите
"далеч е..."
едно отровно успокоение
и още едно
и още едно
искам да продължи този сън
но той прекъсва а аз чакам

крадлива мъдра река

камъните подсилват контраста
лентичките стават все по-фини
все повече изтънявам
изпод ръцете му
аз изчезвам и пътувам
сякаш е едно и също
сякаш една и съща аз
се разпределя
по линийките на индигови отровни изрезки
думи ли са това
въздишки ли са това
мълчания ли са
не ми отговаря

този мъж
се усмихва толкова хубаво
плаче толкова често над мен
а аз аз
едва ли разбирам
течението е толкова силно
едва ли съм аз
разпадам се
кой е той
кой е
кой си ти
който
остро остро остро
обичаш
нося се по реката
сънувам

"далеч е"
повтаря змията

3 comments:

pipilota viktualia

едно отровно успокоение
и още едно
още едно

samo deto pove4e trovi otkolkoto uspokoqva, pazi se prystite na horata da ne zapo4nat da minavat prez teb

al'x

ей виж нещо познато :) http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&USER_ID=10770

brkntl

в утрото, когато само ти
знаеш, че още снощи
животът е красив.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO