Tuesday, May 29

wissen

verstehen

vergessen

зная

разбирам

забравям

Saturday, May 26

***

шумове от дълбокото гърло на коридора
аз - зад вратата, стоя си спокойно в дивана от три седмици
пред мен котлона с извиващ се триметров кабел
идващ от кухнята като черна змия с кръгла глава
която пари и кара кафеварката да къркори и да бълбука
гъсто кафе - любимата ми храна
аз стоя и в скута ми държа огънат крака си, лющейки
меката си пета от нямане и какво да правя
цигари не пуша но паля час по час клечка да ми мирише на барут
имам един приятел пушач той е много далеч но е добър човек
пуши тихо като котешки стъпки тихо и съсредоточено
като котешки стъпки
дишам и издишам в елипси
роклята ми от дим е зелена леко разшита при все че няма ръбове
удобно ми е в нея сменям я от време на време
с шлифера, който ми направи приятел-художник
от цветни изрезки странно пришити няма никаква логика
и до днес не знам как точно ми е втълпил че това е дреха
но истината е че ми е любима и нищо не би го променило
камо ли някое трезво обяснение...
когато настъпи тишина отвсякъде излизам
паля фенери в очите на кротките кучета
и те ми стават водачи .. завирам пръсти в меките им козинки
разчесвам ги и ги милвам а те ме смятат за
най-добродушната сред бълхите но и това е хубаво...
разбирате ли...в техния свят това е нещо незначително
но в моя е важно че присъствам в нечии събития...
защото приятелите са далеч, а шумовете все някога спират
...
тогава трябва да имаш рокля от дим и поне една кутия кибрит
.. да се справиш ... да решиш, че се справяш някак си
и знам, че като мен ги има много..
спят и ядат в хлътналите си фотьойли и дивани
размишляват в съзвучие с хармонията от звуци
и композират уют в умовете си
правят кафета подливат в чинийката на чашата
кашлят и кихат от праха по облегалките на диваните и столовете
знам че .. не е нищо особено... но стоя вече от три седмици на дивана
в полулегнало положение и си мислих за пътя на кафето
и за зелената му майка и за розово-мургавите пръсти на момичетата
които са го брали и движенията на момчетата които са им помагали
и цялата тази история залепва като сън по небцето ми
и се разгръща в тялото ми
преглъщането...а после тишината и нейния болезнен сюжет
и нейната необятна тайна която едва ли ще успея съвсем сама да узная...

Friday, May 25

аз съм бялото ти море
а във мен плоски рибки
плуващи в кръг
в най-топлия час на деня

аз съм черна мида в ръка на момиче
и пясък по гърба на момче

през нощта
и кога иначе
ще ме потърсиш
без да отваряш очите си
и кога иначе ще решиш
да преплуваш отатък ресните ми
а аз и не исках да говоря така не исках да поливам теменужките
и да поощрявам цялата тази смиреност на делника вечерите
масичката с телефона покривчиците мебелите
не исках да бъда перачка в коритото на собствените си очи
и не исках да му признавам въпроса защо се стремиш мамка му
без капка агресия си забивам вилицата в рамото
тоест нарисувах го но ако питам него и това е достатъчно
осмели се само веднъж да ме пита защо си вредя
после писа дълго и още по-дълго задрасква
затова че нямаме вина сме виновни затова и за онова също
не исках да правя пожелания да опаковам слънца
да правя нескопосани панделки ключ сърце моряшки
все възли мамка му все възли
ако търпя две имена то е само защото крия четвъртото
да знаеш че не обичам мистерии но и не обичам да спя без да сънувам
това говори толкова много че като погледна в шепите ти
пълни с прах за пране и ризата ти натъркана с белина ми иде
да те настаня на твърдия дървен стол и да ти чета от тефтерите ми
както по-рано четях пред най-добрите си приятелки в дъждовни дни
седнала срещу тях а сякаш в съвсем друга галактика
такива са отношенията такива са връзките така наречените комуникации
опънати километрични кабели които издържат на дъжд и вятър но им се случва и да не издържат съвсем случва им се да се нуждаят от техник или от бог или от цигане
което да крадне жица и ток и да остане още един неразплетен довод
поради който с теб сме се намерили по-късно или само късно
как мислиш, а (без мамка му)?

Monday, May 21

Нервите ми залепват към калта,
прилепват плътно към стените,
прегръщат клоните,
проникват в земята,
разпръсват се из въздуха,
достигайки небето..
Мраморът, конете притежават собствените ми вени…
Всяка болка наранява плътта ми…
Колко пъти съм умирал, виждайки да убиват бика….
Щом видя облак, трябва да предприема полет…
Ако една жена легне, лягам заедно със нея…
Толкова пъти съм се питал: “Дали не съм този камък?”
Не следвам един труп, без да бдя над него…
Щом кокошката снесе яйце, аз също кудкудякам…
Достатъчно е да помислят за мен и аз се превръщам в спомен…


из "Тъмната страна на сърцето"

NYC във Велико Търново. от концерта на Nicole :)

--


Един филм на:

Аки Каурисмаки
Виктор Ерис
Вернер Херцог

Джим Джармуш
Вим Вендерс
Спайк Лий
Чен Кейг


link

Sunday, May 20

празното и същото

стените от раздразнение и стеснение

развалините в които диша нова трева

рибите изхвърлените мъртви риби

пълнотата и същината

празното и същото

пробити покриви запушени комини

пролет е навън е порив е навън е

празното и поривистото

същото опротивено също
не пиша аз...те ме пишат...


-
В лютив сос попивам най-добре

-

в горчив джин плувам като лимон

-

навътре-навън - и никога обратно

Saturday, May 19

Friday, May 18

1.

"Сам ли бях?"
Иван Лалич


Кога съм се откъсвал?
Станало е може би когато
дъждът ме изпрати
в клоните на черешата?

Син на облак и на земна плът
Там където ще почивам е моята майка
Там откъдето ида -  баща ми

Аз съм среднина
сребърен къс
недокоснат преди да целуне
жилките на своята първа любов -
неразцъфнало още зелено дърво

Сам ли съм сега?

Сам ли съм
преди да утоля
жаждата на моята майка


2.


И дали наистина съм се откъснал
Попитах сестра ми и брат ми -
две мрачни капчици спящи
от двете ми страни,
приспани на черешовата клонка

Нашата смърт е в това, че мълчим,
 когато дъжда звъни
в лицата ни като в кристални чаши

никога не исках да съм като теб
който се откъсваше и падаше
никога не исках да бъда синът на облака
нито исках да почивам впит
в вкоравената гръд на майка си

Исках
да питам
и питах

Сам ли съм

Сам ли?

братко,
сестро,
които сте
съвършеното
равенство,
вие,
 които
сте свободни
да се отлъчите
и да се оприличите

вас дето
вече ви няма
приспани
на черешовото клонче
и целувате
твърдите й гърди
щастливи че не сте вече сираци

Сам ли съм

Сам ли?

Thursday, May 17




Monday, May 14

стискам юмрук, когато ми е нужно само сърцето ти

---

двупосочна памет

---

мислиш ли?

---

помниш ли?

---

сламен покрив
плоски камъни
път край морето

---

издължавам се над залези и гари. надвесена съм

---
да вярваш в своето неведение
да го владееш

---

чаша с мастило - успокоително

---

тихо! песента връща гласа си
ние немеем

--
спящо тяло
сън син нюанс

---

безмълвна стена
пробивай с поглед

---

чисто лице

---

изпълни ме в издълбаните вече причини

---

дълги кервани настигат нощите

---

к л и н о п и с

---

мислил ли си?

---

говори за мен пред този който ще забравиш в себе си

---
идвам
---

нали?

---

съмнението към хората е доверие в себе си

---

със свое виждане за луната

---

виждам те




ти си
---

тиха гора. чешма

---

Допий течността в чашата ми
Ръбовете остави на мен

---

смених геометрията с неправилния смисъл в окръжност

---

мръсно лице!

---

волност в дъждовен ден
чадърите се затварят в себе си

---

влез навън
в мен е заключен стар ключ
вътре е ръждиво усещане

---

сещаш ли се?
Камбаните...

---

останах без дом
лутам се в сянката си

---

Вишнево сърце
Месестата част на плода

---

белите камъни

---

понякога седем часа правят история

---

рукнали тъмни води

---

ризата на мрака е съблечена

---

листопади
сини символи
свод кърваво небесен

---

разхлабени конци изпускат куклите
за да се научат да танцуват

---

аромат на водна лилия
усещаш ли недокоснатото още?

---
кога тръгваме?

---

когато Не се превърне в дума
слушай акустичния глас на китарата

---

ако не се вписвам
скъсява се списъка

---

криптограми

---

отговори ми

---
кафе?

---

отвеждам, предоставям

мълча, премълчавам

спокойно, бавно

болката
докато лежи в ниското - притиснала буза в гъстите косъмчета на килима
тъмнината облизва косите по рамото й това я кара да напява с шепот

голият й корем диша спокойно, пълен с облаци, които познават
единствено южния вятър
устата й изпълнена със сумтене на котка,
ръцете й влажни и подпъхнати държат мекия задник,
учат какво е това да не се изплъзваш

в стаята малко мебели покрити с чаршафи
не се разбира дали напуска или се завръща
и тя не знае

няма го старото пиано
на което би се подпряла
няма го и сивия гълъб очакващ да го нахранят
стъпил на едно краче прежумял и заслабващ

няма го онзи, който би чакал
да започна оттам,
където свършва всичко
след изговореното
след проверките
след обяда
след трохите
след капките, които са се оттекли
след часовете принуден вървеж
е останал праха; се е наслоил навсякъде
по черния под на вагона
оформен от оставени стъпки
разнообразно изписан
от различни подметки и грайфери
праха по обувките ни
праха, който лети
преди да се утаи в гърлата ни
праха от който кашля черния мъж
с вратовръpзка
и от който киха двегодишно розовобузо момиченце
Прахът, който прибира всичките ни усилия
...
Всяка река

има различна луна



Иван Методиев

Monday, May 7

Saturday, May 5

искам да ти разкрия
колко е мека преждата
от която плета дреха за теб
но как да ти кажа
когато
изненадата
в нея
именно
е приятната бодливост
на съкровеното
откро-вението
по вените
се стича река
от мека вълна
чистила съм я сама
толкова време
пощила съм я с върховете на пръстите
за да не пропусна
нищо остро и мръсно

да ти разкрия
колко е мека преждата
която ще те загръща
с душа на ръце

Friday, May 4

///



че живея прекалено .. изкъсо
това ли ти каза
че си връзвам глезена с вълнена прежда
за да не стигна по-далече от кухнята?
това ли ти каза?

знаеше ли, че стената на кухнята заплашва
да се разруши всеки момент
това означава поне двуметрови руини в двора на църквата
с която сме в съседство

хладни погледи на хора облечени в черно
измъчени физиономии на монахини
с малки метлички и още по-малки лопатки
знаеш ли колко са сини очите на монахиня с две заети ръце
знаеш ли студенината с която поддържат температурата
на полюса ...на сърцето си

както и да е

казал ти е че обичам да се обличам в лилаво
в прозрачни поли ли ти каза че се обличам?
е, и ... какво?

и какво ? питам те за краката ми
какво каза за тях
за кое говори най-много
за бедрата нали
за бедрата
....
имах най-красивите колене някога

имах най-красивото някога
всъщност

сега си правя чай от парченца ябълки
и вървя пеш по два километра
до гробището
пред него е спряна колата....нали се сещаш коя...
няма пазачи
качвам се в нея...и сядам
има пейки от двете страни
винаги вляво
винаги където е било сърцето на мъртвеца
и пия чай..
привечер

понякога е глупаво защото бия по два километра път
а накрая се оказва, че катафалката не е там..
тоест...сещаш се.
както и да е
връщам се по заобиколния път
през прашните улички
никой не се е погрижил да ги павира
през годините...никаква следа от машини
изливам чая по пътя
и той попива в жълтата пръст
самия той е червен и не знам..
харесва ми цветът който се получава
харесва ми цвета
вкусът вече и без това го зная...

не ти е казал за това
понеже не съм му го разказвала

в четвъртъците ходеше на бръснар
четвъртъците бяха лично мои
и лично негови
и този обичай май ще си остане най-хубавото между нас
защото не сме били заедно


ако искаш питай ме нещо
и без това мълчанието ти ми напомня начало на разпит
ако искаш кажи ми че си отвратен
от това което си разбрал за мен

как разпилявам преварен грах по масата
как лягам гола върху него и усещам парещото му смачкване
можеш да ми зададеш въпросът "защо"
защо съм оставяла котката на съседите да спи на леглото ми
а аз съм се свивала в рамката на прозореца
и съм дрямала там със спокойствие на животно

..
живея изкъсо
живея геометрично
между стени
които образуват прави ъгли
като в аквариум
без вода
в компанията на огромен черен сом
заемащ почти цялата стая

не е така
чуваш ли
не е това
съвсем различно е
в спиралата

неволята ми е малко черно езеро
с бяла лилия по средата
и аз го обхождам
и го обикалям
и съм щастлива от това
което виждам
и което не виждат

живея в съседство с църквата
а сама съм камбаната
а сама отмервам вярата
че има мелодия
и че тя е по-важна от времето
от грешните ви изчисления
от глупавите му впечатления
които сега разказва
седнал в кръчмата на пристанището...

знаеш ли..
той е бил с мен
шест дни в седмицата
и нито веднъж не ме е чул как дишам
не е доближил
нещо го е пъдило от мен
защото е бил страхливец
сляп плъх който слухти
преди да бъде изяден от котката
...

твърде е дълго за разказване

а и днес е четвъртък
в този ден ако не ме разбираш
по-добре е да си вървиш...

soundtrack

днес е озвучено от това The Joe Beats - Smurfette Syndrome
listen listen to me...

Thursday, May 3


на мен е лежал и в мен е живял
и си е влизал посред нощ неусетно
и си е гризал ноктите докато заспи
и ми е размествал кибритената клечка
с която си отбелязвам страници
за да си въобразявам че през нощта
клечката се разпалва и гори
най-важното в книгата
присмивал ми се е тайно
движейки поглед по тялото ми
рисувал е грозни човечета по дланите ми
и красиви диви животни по корема
плакал е в мен с белезникав отблясък
слизал е в мен ужасен от страх и с ужасна смелост
мракът
мракът
мракът
който носи жълт лунен тюрбан
който има мургави черти
който харесва розовеещи страни
и идва при мен като порицание
за моята бледост, за моето пренебрежение
към веселбите и избите
мракът
Към светлината. Водата съживява този, който не е нито риба, нито птица. Обратно в мрачните дълбини. Времето не е чакало. Извън Залата то е валяло като сняг. Всички се сбогуват и поемат по своя път.

"Знакът на древния"
Шерщин Екман

Wednesday, May 2

зиг-заг
зиг-заг
конецът намотан на пръста
възел
бод
зиг-заг зиг-заг
стоп
зашиване на страниците

кройка с ръб в средата на главата

има място да започна нова част
разполагам с бялото петно

...полетата във книгите...
не си ли мислил за полетата във книгите
не се ли питаш кога ще се стеснят
до сливане на буквите
не си ли се страхувал
от такова наобличане
на думите във други думи
не си ли се страхувал
за тези редове
които ще допринесат
редът?

ушити ли сме вече?

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO