Sunday, March 25

http://jin.zemotion.net/



откритието на деня

Калоян Неделчев
http://kalojanedelchev.blogspot.com/

Saturday, March 24



Nicholas Nixon

_


шшшшшшшшшшт!

- -- -

мълчи ми се
до звъна на гласните струни
има съвсем още малко път
но трябва друг да го измине
заради мен
или заради нещо което трябва
да бъде чуто
"- трябва ли?
- трябва!"

мълчи ми се
не ми се отговаря
нито на телефона
който звъни вече два дни
но не искам да се разправям
със цифри с човешки глас
или пък е покана за добро прекарване
или пък задължение за седмиците след мен
аз съм седем дни
дни които дишат
необяснимо късайки нишки на тежкото тяло Глас
ужасно суетен, затворник на собствения си сдържан смях
или плач

мълчи ми се
и имам заложник
с който държа настрани
несъгласните

Friday, March 23

utopia


образите ще губят яснота
все повече пиксели ще обличат
всеки ден
всеки цвят
всяка догадка
за някогашно движение
ще се превръща в смущение
колкото повече
запечатваме
уголемяваме
разпространяваме
посоките ще се превръщат
в недъгави хора
или ще си възвърнат някакъв образ
отдавна изгубен
без който
заради който
нашата памет
е била дозирана в почвата
и развита
от планктон
от кал
от вода негодна за пиене

сега е светът
на рушащо се умозрение
на плътта страдаща от симптомите на алергия
на име утопия
на име внушение

*

едни и същи хора ни подаряват ужаса от случайността и
блаженството на случайността
едни и същи хора ни разпознават в мъртвите ни тела и ни дават изкуствен дъх от истинско
състрадание и неволна обич по-силна от ръката на съдбата, но по-грубовата и по-невнимателна от чужденец
в страна с изтънчени нрави...
един и същ е този, за когото благодарих и този, заради когото се изоставям
и тази тежест сега не е нищо друго освен
онази същата лекота, с която сама го създадох,
с която отворих вратата и предложих уюта и мекотата си, топлото лепкаво мляко на тялото

Thursday, March 22

...--...

че пак ще спя до счупената кост
на шепата на ръката в която
е разрушена крепостта
вавилонците са имена
на ортопеди и знанията им
за всички болести
и рецептите им са стихове
посрещнати плесници
за моето неспокойство
събуждам се
ставам
подпирам се
с едната си болна ръка
с другата режа сирене
на триъгълници
а после идва тя
да го смачка
защото не е съгласна
виждам всичко и всеки
докоснат ли се е травма
боли и времето казват
лекува повредата във вашия
счупен приемник
става дума
затова как разбинтовам
копнения като грижовна сестра
превръзките им сменям
и заспивам
върху костта
пречупеността
избавлението ми
близостта с мен
с шепата ми...

Wednesday, March 21

Петте букви на ръката. Техният дъх. Техният глас.
Отведнъж имената им зазвучават по-отчетливо.
Тяло на думите. Материалност на идеите. Да мислиш
по-бързо от ръката си? Да губиш търпение пред тегнещата ръка,
тежко раздвижваща се, без да бърза. Да влизаш в противоречие
с нея. Грешка на начинаещ. Писател, това е онзи, който наистина диша
чрез ръцете.

Бернар Анри-Леви

Monday, March 19

today

***

Тъжното чувство че съм преписал живота си
се повтаря в песен.
Дишам своето разнообразие
И получавам образите си като видение.

Александър С. Захариев



И ето днес - ден като ден
но друг следващ преодолял вчера
събудили сме се
зависими от светлината
разговаряме топло

разхождаме отблясъците
в очите заради слънцето
което плува рано сутрин в телата ни
защо да не се усмихнем

защо да не се лишим от съмнения
предположенията са празни чаши
в които хвърляме камъчета
и понякога улучваме
но не винаги
успяваме да сме точни
нищо лошо
нищо в повече

кръгловатост
кръстосване на смисли
цветни приливи
липови улици
мека кожа
приятелска целувка
и отново
в пазвата на небето
кътаме своето
ново несуетно вълнение
от това че притежаваме
себе си



Friday, March 16

Moondata LABprojects 35

Moondata LABprojects 35

Add to My Profile | More Videos

-

зверове спят в пантофките
на бели балерини които мълчат приспивателно
и сънуват че зъзнат на полюса почти голи
стегнати и привързани една към друга
с метални тиранти

бълнуване

акварели вместо прозорци имат
къщите ни от безвкусен сладолед
бели и подредени
в десертни купички
кръгли ръбове
от които не излизаме
но падаме
и си раздираме колената

после сърбеж неспокойство
смъдене бинт спирт търпение

а никой не се интересува защо
зверовете са с болни глезени
и когато трябва да излязат
вън от пантофките
пълзят и пилят нокти в пода
издават ужасни звуци
балерините запушват ушите си
с големи пухени шапки
и пият ледено студена вода
за да не пищят от ужас

когато стъпват на меко петите им
те се страхуват че това е болест
че нямат твърдост и са осакатени
не издържат без мъчителни пируети
и въздържание
и бяла пудра която стопира жестовете
съвършените им леки подскоци
губят своето очарование
стават тежки мудни
сякаш вместо нозе имат красиви лица
и не искат да стъпват по тях
страхът от обезобразяване
времето изтича
либретото е забравено
важен е единствено танцът
единствено
образът който носи движението
и разума
който диктува
след взето решение

зверовете са всъщност
малки зверчета
суеверия болки
не болести не неувереност
страшни резци готови да разкъсат
и най-дълбокото
но недъгави
но незрящи
но очакващи
мига на стряскане
скъсване
на сухожилие
стенание диво

дотогава
сладък сън
в пантофката
на любимите
мълчаливи фигури

неподсладен сладолед
леден подиум
статуетки по кръглите ръбове
и желания
да получиш обратно
разтапянето
кристалчето докоснало слънцето
изчезналото спасително слово

сладко убеждение за присъствие и отсъствие
в едно единствено тяло
музика

Thursday, March 15

следобеден пъзел

..he..

клечици в пудра захар
изсъхнали бои
някога наводнили пода

котката върви по своите
цветни следи
и лапичките й прецизно
стъпват точно там
където вече са били

всичко на мястото си
но
вещите се вживяват
цветята се раздвояват

ризите се заглаждат
по изстиналото му тяло
огладнял е
а е останала
само чинийка
пълна със пудра захар
и сини дървени клечици

побелял показалец
поощрява устните
научени да се утоляват
само при крайна нужда

един свещник се разхожда по масата
една вилица се обляга на стената
изпъшква и се хвърля в тигана
изстинала

съблечен съвсем
по-гол от прозореца
той шие копчета
по покривката
и прегризва кончета
самодоволно
след като с изящна
бавност е стегнал възела

"ти ли танцуваше точно така
върху телевизор Опера
напълно безмълвна с усмивка особена
макаричка на пръста
и игленик в косите
ти ли купи обикновен локум
и забрави маслините
после трябваше сам
да разчистя и проветря
после валя дъжд
два дни
през които
направих кът за котката
в кутията на счупения телевизор
оттогава съм редовен зрител

докато не заспя с пудра захар по бузите
и синя прегризана клечка в косите"

Tuesday, March 13




http://www.john-harte.com/

red series



Sunday, March 11

*



briane robertson

Wednesday, March 7




замени ме за предишния миг
за собствената си правдивост
същото като да задраскаш
в кръстословица грешна буква
(макар за вярната да е вече късно)
веднъж един Човек
ме научи да решавам
кръстословицата с думите
които паснат, без значение
от правилността на отговора
важен беше импулсът
наместването

замени ме за кожата в която искаш да бъда
изкъпах се и тя се сви по мен
не ти го пожелавам
завидях на животните и птичите пера
заяде ципът на съждението
първо ме прищипа
а после се свлече надолу
разтворен е сега смисълът
чака още сол още пясък
получи нов ъгъл

кръщаваш ме Отстрани
и ме връщаш десет думи по-горе
от там вече паднах
и забравих името си

амнезията е безболезнена, но
припомни си как се обичахме
преди думите
преди да се залюлеем
бе любовта - равновесно
справедливо мълчание

~ ~

глутницата
намери
не този
който
преследваше
а насип
тишина
в пясъчна
следа
пета
на беглец
откраднал
отровното
цвете

времево
вкореняване
на тишината
драскотините
мълчалива
картина
на тялото ми

Sunday, March 4

*

откъсвам токовете на обувките
протърканите им каишки
олющените катарами
събирам пясък в тях
като в око
а после бавно разпилявам
...обувам ги... и отболява

***

преднамерени очертания
по географските карти
ме карат да мълвя че не вярвам
във фалшивата хиромантия
гледай ми на око и чело
играй шах с кафени зърна
срещу мене
или пък дама, без камъче
с окуцялата ми усмивка на загуба
рисувай с обратното на графита
заличителни линии
Негатив, седни до мен
да се проявим в "нова" светлина,
да се променим положително
в отрицателни знаци - белязани еднодневки

Friday, March 2

Headset (feat. Beans) - Jaw Modulation

^*/`

благородно е среброто на водата
и пръстите и стъпалата му
са меки камъчета търсещи
очите и устата ти

допий целувката на облака
и боса бавно по алеята тръгни
във своята мокра рокля
дори да спре дъжда
ти продължавай да валиш

Bernardo Bertolucci`s La Luna (1979 )

the choosen one :]

новия свеж плейлист от нашия стар познайник
:D powered by podcast media

listen listen

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO