Tuesday, April 29

<<<<

*
момиченце спи върху разтворена ботаническа книга
и не усеща аромата на лилията докато се разхожда в чашката й
държи в шепа част от косата си и я придърпва като въженце-пътеводител
през тъмната част на растението


*
момченце гълта зелен сок цялото зачервено
почесва коляно и излива остатъка в купичката на едно дворно куче
което мързеливо кваси засъхналия си от следобедна дрямка език

*
две момичета на тераса
затискат с върха на лъжичките
кристалите захар по масата
церемония на мълчание и загатване
бялата кожа на едната
докосва тъмният лакът на другата
една калинка като миниатюрно хвърчило прави небето малко по-синьо


*
звънтящите прагове ликуващите малки часове
тъмнозелените листи пускащи трудно едрите капки дъжд
устремени към закъсняващите рамене на момиче
стъпките на пазача и скимтящото му куче
как да нахраниш толкова много гладни само с една месечина?

Monday, April 28

Tuesday, April 22

Saturday, April 19

сън

спя с ръцете си
спя с небцето си
сън по устните
сън по вените
сън са совите
сън са сипките
сън са сивите
сън са сините
сън са рибите
сън са жабите
спят с хрилете си
спят с езика си
спят със ноктите
спят със човките
спят със своите
спят сами
сън

---------

символите затягат все повече примките от които се дърпат глезените
шията не осъзнава ляво и дясно в съня
върти се и ми дава поглед назад където малки мъже плетат въжето
и си говорят на непознат език от който знам само две думи а те са .не.помня.
и им казвам .не.помня. а те се споглеждат сякаш много добре знаят какво
и защо не съм съумяла да привържа към паметта
не мога да връзвам нищо което в последствие ще се дърпа
наричат го по различни начини ... езика ми е удебелен мята се в кухините ми
конвулсивно за кратко
накрая спира
паралитично

вмешателство в сънищата
сгрешените параметри на думите
които влизат през порталите на часовете
и играят с меридианите на дърпане спускане и усукване

влизам в стая с една стена
на нея снимка на гръден кош
пръсти без тяло
щракат по пишеща детска машина
диагнозата е в смешна
стихотворна форма
смеем се
ще оцелеем значи
не търсим вратата
това не е стаята която познаваме все пак
предполага друг вид стратегия
може би
един ден ще вървим на лакти
ще кърмим децата си с черни сочни плодове
от лилавите дървета пред къщите си
и тогава няма да се наричаме различни и същите
ще сме много по-малко

проекциите на сънищата - незаконни строежи в очите
незаконни огради срещу ръцете
сливици като кокосови орехи ще уголемяват страданието
и тогава пак ще се чудим
как да бъдем извадени
от самите себе си
практика, техника, световъртежи, нов вид лекарства, нов вид сърбежи
и пак старите незначителни хроники - здравни картони,
разрешителни, забранителни
номенклатури, актове на въздишащата безактовост
развитие на сърдечните съдове в шишенца
почиствани старателно със спирт и твърд нерафиниран памук

механичното ми присъствие
в думите в процесите по кръводарявне и кръворазпръсване
по себеизтичане и себепоглъщане
и себеизтръгване
все насаждане на "високи идеали"

може би
друг сън
ще ми покаже
усмивките в книгите
аромат на дюли в косите
съвсем друга история
съвсем нова
но семената са толкова същите
че прищипвам хрущялите все на същото място
буквите исках да кажа
знаете това са козметични подробности в текста
след смъртта на метафорите

и не ми е болно
само тежко като след преяждане
и объркано
като след успешно присаждане

реалността по оперативен път
дисциплинираното убождане
иглотерапии масажи кални бани
мазнички думи в тенджери под налягане

символи не затягат примките
около вече изплъзналите се глезени
и събуждане

Friday, April 18

U should HEAR

LISTEN LISTEN

http://monokom.org/wordpress/

NEW BLOG
NEW SOUNDZ
ENJOY
;)

u should SEE


this amazing people can make your mind move float and dance

Monday, April 14

дело 9080906

позасмени чакат дъжд дърветата
търпеливо преливат в тъмнозелено
и ми говорят на вие
а вие кого чакате питат
и кимат заедно с вятъра и ме разбират

отдавна е свършило всичко
пясъка във обувката е изсипан
лентата около местопрестъплението на спомена
е скъсана от следователи и дознатели
които живеят с лупа в сърцата си

####################

записвам 10 дни една дума
сгъвам листчето слюнча пръсти
оформям топчето и пълня дупчиците в бюфета
мисля си дано някой се сети

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
затварям отвръщам изцеждам пластмасов лимон над хартиената салата
ръцете ми се потапят в нищознанието на времето и разговарят
пръст с пръст и се карат кутре срещу показалец палец спори с безимения


\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\

тревата е влажна ще легна в леглото й
ще я гледам
ще знам не много неща
ще се радвам на микроскопичните
ще подслушвам подпочвените води
и ще вярвам в стъпките като в истинска история



////////////
ирония
изменение
система от грешни сравнения
всички числа няма да стигнат
и всички пътища на обратно
но това нито е сън
нито спомен
нито червеят уморен от скучната си вечеря
...
падам над пиесите си като завеса
и дълго стена в празния салон
вдишвайки аромата от смеха на хората

....
киселина злост нокти в деветата чаша на съмнението
...
подпечатай декларация за несигурност
пледоария в която генерираш съмнения по несъществуващата алинея на съвестта
докато се самозащитаваш от глинения човек и верблюдите
времето убива свидетелите
подпечатай с восък
собственото си знамение
и смачкай думите във себе си


Sunday, April 13

quote myself

сънувах че madlib e жена O_o

"да си хвана торбичката на рамБо и да не ме е** къде ще спя и кого ще изям"

новото одеялце
foxe (21:27:48 13/04/2008)
vse edno te zavivat stotici dobri kotki

foxe (21:27:52 13/04/2008)
koito ne iskat da te odraskat

foxe (21:27:54 13/04/2008)
i sa mnogo mili

foxe (21:33:17 13/04/2008)
nimaa jivotut

foxe (21:33:21 13/04/2008)
e jivot bez toplina

foxe (21:33:24 13/04/2008)
nima me4ta e samo

foxe (21:33:27 13/04/2008)
toplataaa vodaaaaaaaa

vibrokomandir (21:34:17 13/04/2008)
:D

vibrokomandir (21:34:23 13/04/2008)
ti si fsb

foxe (21:34:35 13/04/2008)
ti si ki4ka buduruva

foxe (21:34:47 13/04/2008)
s golemite bombi

Thursday, April 10

-0

*
имаше и оранжев отблясък някога
по стените когато се будехме в летните късни следобеди
имаше неща по-малки от оризови зърна
които караха усмивките да набъбват по устните
и да се появяват узрели и сочни
повече от всяко послание
обмисляно през студените месеци

сега е друго
на чаят му трябва термос
на кафето - едно захарче в повече
можем да си направим зидаро-мазачески шапки
от писмата си и пак няма да можем да се поправим

не си спомням

измислям
новия кадър

*
супермаркет на супернастоящето (ултрабъдещето)
пазарувам с хартиени листи с плетена кошничка в роклята си от касови бележки с имена на непознати касиерки по тях тъжни синеоки бъбриви пълни свадливи грозновати изперкали позасмени с желание без желание издокарани полуизтрити...ако не крадях толкова много огледала сигурно щях да спя без да сънувам
но не и сега

29

трохите на мисълта
са преглътнати
денят е бодливо растение

Wednesday, April 9

27

изоставен гардероб
по средата на улицата
мислех си дали да не подредя
празнотата му на цветно и бяло бельо

Sunday, April 6



човечето което не можеше да танцува
човечето което и крушка не можеше да смени
човечето на което му скърцаше стола
човечето което искаше да се размени
с мухата умираща в асансьора
или с мушкатото на прозореца
човечето дето усещаше само озон
и излизаше със чадър за да вали

та същото
излезе един ден
без никакви планове
без дори три грама надежда
да стигне по-надалече
а и мразеше червения знак
( градската управа бе "инсталирала"
съборила и поправила)

застанал на пътя му


та затова
хич не се и надяваше на приятна разходка
но заваля
озона загъделичка ноздрите
то потръпна само отвътре
не показа с нищо самообладание
нито пък опакото
но пристъпи напред
от където видя знака
и нещо в сърцето му даде "заето"

заканителен като всеки път червеният нещо противоречеше
и човечето мъничко лудо мъничко смело
повдигна чадъра си и усети хладните капки.. о боже по темето си...
засиня... нещо стана
цялата улица зацвърча от дъжд засияла
и човечето
нашето смръщено
ненавиждащо хилаво трепнало
даже не се замисли за стъпките

само напред
знакът добави още една удивителна
оооо,така ли каза си с мъничък фин гняв човечето
сега ще ти покажа на теб Не такова
как се мачкат десетметрови сгради, пък да видим кое ти се нрави

( по това време в градската управа си бяха поръчали
чудесен обяд с ребърца и пилешки трътки )

та нашето неумело несмело довчера човече
без да изпъшка нито да си надене предпазно елече
се обърна и стъпка трите етажа

и ето напред към последната сграда която пазеше с своята фасада
изтръгнатото от нерви и от цимент
смешното хрипащо НЕ
което все така пискливо и разтуптяно крещеше
НЕ НЕ НЕ! сложи удивителната! отпред! не! отзад!
слушай ме! чуй ме! заповядвам ти малко човече!
спри докато е време!
( но времето също си избираше от менюто дали да е "маргарита" или "прошуто")
и то което уж не танцува и уж крушка до вчера не можеше да смени
то което завиждаше на мушкатото и на мушицата
вдигна крак и Нето вратлето приведе

това е...
край на историята
\не на сърцето
което затяга сюжета
и понякога дава заето/

днес на тая улица
съвсем под небето
живее човечето
смачкало Не-то
дните са хремави непоносими

седемнадесет
стоят един до друг
картинна хроника
дните до рождения ми ден
календарът се разпада
оставен в дъжда
трохите с които храним врабците
се разлагат
месим глада си
цяла година
преди да изпием
една чаша от горчивото вино

в прегръдката на 10 + 7
в прегръдката на 30 + мене
в прегръдките им преди да си заминат
в прегръдките им и без тях

...

лъжичката пари небцето е колебливо
пчелата е работлива меда не бива да се разлива
...

и много други
алегории
истерични метафори
изчерпани символи
нетърпими мелодии

....
можем да се поучим от историята за лабиринта в който лиско караше приятелите си да пеят от място за да чува и да се ориентира по гласовете им
може би ако премълча че съм се изгубила все някой ще се обърка да ми изпее нещо
нещо което да ме намери без да издам колко съм се уплашила
ако вярваме на жълтата книжка, с която се изправяме лице в лице
днес мислих...може би заради проблема с порастването ( да не се бърка с израстване, високомерието рядко е хубаво ) че винаги книгите за деца ще намират именно онези деца, които имат нужда от тях...децата на 5 и децата на 45 и децата от 19 до 22 и децата на които им растат зъбки и децата които ги сърбят мъдреците...
...
и така завинаги
докато не осъзнаем, че сме безсмъртни
после не ме питай за образа на птицата
нито за гамата
защото акордеона (който фокси толкова обича, а алекс толкова не обича) е нарисуван върху стар вестник и нищо не може да го спре да се огъва и разтяга
всичко е във въображението и много много по-далече от него
мястото на което се надявам да се озовем в тъмен или пък в светъл ден
когато календарите избледнеят
и символите си почиват на някоя пейка пийвайки студена вода и събиращи нови сили

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO